Като наближи първия учебен ден, я седам на пейката отзад у двора и ревем. Ревем за сите деца, дето имат родителки от родата на Сталин, като мойто Радче. Ревем за сите тия турени у разни дървени костюмчета отрочета, къде немат да имат кураж да изреват сами и да избегат до дома, та да си облекат дрешкуляци като нормални деца.
Некога, кога дойде първият Първи учебен ден, преживех една от най-травмиралите ме травми, нанесени от родителското тело. И баща ми нема кураж даже да се намеси. Радчето на четиринаесети вечерта ме фана и ме изжули с телената четка и правен сапун. И кокалите ми изми даже. Отвътре. Тури ме да се наспим и на сабале като ме фана, така ме среши на половин опашка, че бех по-гладка у главата от билярдна топка. И като стегна ластика - у сурата същинско корейче. Сетне ми закопча като на виетнамски ефрейтор догоре белата риза и ме препаса у пола-панталон. Черен. С бел чорапогащник отдоле. И лачени обуща! Абе, същинска самурайка.
Като се видех у огледалото... Боже! Оттука нататък мога само по-убава да съм. По-грозна не е възможно. А Сталинка се върти на вретено около мене от радост и само квака: „Миремайко, от тебе по-убава нема! “ И докато се усетих, ми задена на рамената с чанта. Сива кожена чанта с жълти джобове и презрамки. Е, не! Не! Не! Кожена чанта девеесе и първа година на миналия век. Не! Стоях пред огледалото и пресметах дали да остана неграмотна не е по-добре, отколко да бера мъка с тоя дизайнерски резил на кожардката индустрия...
Гледах Радчето как изпоприпадва по красотата на тая шарена дисага и се чудех колко бой ше ми струва, ако я затрия некъде... И за капак на целата таа трагедия зех букет у ръчето за господина. Букет за господина! Китка у шарена хартишка на мъж... И до рождения ден у втори клас отивах първа, да скрием чантата под чиновете, и си тръгвах последна, та да ме не види никой с кожената чанта.
Е, затва дваесе годин купувам на Радчето чанти по моя преценка и следим изкъсо дали ги носи. И ако се случи да не ѝ ареса некоя, умрем си от кеф! Та, внимавайте с първия учебен ден, мили родители! Щот колелото се върти и да не паднете от него на стари години... Мхм!
Иначе готвих, нали...
Продукти:
500 г спагети
500 г дребни скариди
4–5 картофа
50 г пресен магданоз
1 лимон
2–3 скилидки чесън
200 мл прясно мляко
200 мл бяло вино
100 мл вода
сол
Картофите се сваряват и се намачкват с млякото и сол на вкус. Оставят се настрани. В голям тиган с висок борд се налива зехтинът. Добавят се пресованият чесън и почистените скариди. Обръщат се няколко пъти на силен огън и се налива виното. Оставя се да ври без капак, докато се изпари алкохолът. Огънят се намалява и скаридите се оставят да врят под капак 5 минути. Добавят се магданозът и картофите. Налива се водата и се разбърква добре. Оставя се да ври 7–8 минути. Настъргва се лимоновата кора и се разбърква. Сваля се от огъня. Лимоновият сок се изцежда и се добавя към водата за варене. Водата се подсолява и спагетите се сваряват с 2 минути по-малко от указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана. Обръщат се на силен огън, докато попият соса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар