Секи път, кога пуща снимки от дома, ме дърлецкат как съм била лежала на тоя каменяк, па как съм била лежала на тоя врел песок. Ми, истината е, че сега си лежим, секаш на каменяк и песък ме е родила Радчето. Ама у началото беше голема тегавиня. Голема ви казвам!
Заведе ме Самурайко у Наше Село Исланд Лайф като годеница. Посрещнаха ме бъдеща свекърва, два броя бъдещи зълви с прилежащите зетове, десет броя лели и чичовци, около дваесе братовчеди и цело село. Щото свекърва ми беше шушнала, че сино й води мома (никога не се беше случвало некоя да я представат лично) и сите комшии баш тия дни си намериха за какво да се завъртат дома. Три дена сгляда и приказки. Еле на четвъртио ше идеме на плаж. И я, софиянка до костнио мозък (дива като черна коза и ината за девет села, свикнала да оди на море за десетина дена у годината), се нагласих като за плаж. Турих маркови, модни чехли с платформа, бански последен писък, натурах пръстенье и синджири като изгонена либийка, па рокла с перушина и пандифлюшки, па плажна чанта със синджирени дръжки, па парфюм... Абе, бетер Мадона на юбилеен концерт и се и се представих на плажо. А там се свой народ. Споглеждат се, ма не продумват. Я у първите секунди се заласнах, че е щот съм убава. Лелееее, кога застанах близо! Сите облечени като нормални ора, сал я като да ида на сватба у маалата. Стиснах зъбета. Тропах като крокодил у паници цел ден с платформи. Дрънках като мечкадар на гъдулка със синджирете. А главата ми се свари. И само как се прибрахме, така фрълих целио цирк, па погнах Самурайко:
- Ти що не ми каза?
- Чекай, мари Гейше! Какво да ти кажа?
- Че тука на плаж се не иде като коледна елха.
- Еее, ти па! Не беше чак толко зле. Само си турай капа, та да те не сбираме по плажа!
Е те тия думи беха мойта ледена вода и оп! Станах нормална. Вече петнаесе годин от Великден до Петковден без капа само нощкя одим.
Оттам купихме къща у Наше Село Синема Бийч. Езеро... Я бех виждала това на Панчерево и неколко други. Ама да видиш нещо и да го живееш, разлика от Лом до Лондон. Тръгнем на плаж, първио ден добре. Бански модни, рокла сакън. Приготвям дома яденье. Лежим на каменяко връз една кърпа цел ден. На ворио ден, ако парцалете не са се изсушили, ядец! Нема плаж. А па и да са, гърбо ми секаш влак го е газил. Не моем да мръднем. Това беше първио сезон. На вторио... Ааа! Ветеранска работа. Готвим еднаж за вечера у количество за скромна сватба и само тва, къде мое да се носи на плаж. Кво остане, за обед на плажо. Една четвърт гардероб трикотаж за плаж, а у гаражо натоварена количка с походни кревате, сенник и хладилна чанта. Са се присетим, са се завлечем. Ако ми е кеф. Амо не, летото го карам дома на миндеро.
Та, това е, обожаеми. Като сека работа у тоя живот и лежаньето си има чалъм и сака опит. С фасонье трудна работа. И те на...
Продукти:
500 г спагети
700 мл доматено пюре
150 г сушено месо или шунка
50 г магданоз
3 - 4 скилидки чесън
30 мл зехтин
8 яйца
1 ч.л. захар
черен пипер
сол
200 г кашкавал
В тенджера се слага пресованият чесън и магданозът, нарязан на ситно. Налива се зехтинът и се запържва за около 2 минути на среден огън. Добавя се доматеното пюре, 500 мл вода, захарта, сол и черен пипер на вкус. Накрая се слага сушеното месо или шунка на тънки филийки. Оставя се да ври на тих огън за 30 минути. Оставя се настрани. Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията опаковката. Отцеждат се и се сюесват със соса. Разбърква се много добре. Яйцата се разбиват в купа с малко сол и се добавят към спагетите. Отново се разбърква добре. Спагетите с слагат в тава и се разстилат равномерно. Отгпре се поръсват с настъргания кашкавал и се пекат н 180° до зачервяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар