Обръщам си палачинките и си мисля, че се чувствам точно като Слънцето. Не бе, не защото съм като Луи ХIV! Просто със Слънцето знаем, че няма втори шанс за първо впечатление. Знаем, че хората ти се радват много, когато не са те виждали дълго време и спират да го правят, ако това се случва всеки ден. Знаем, че след ахкането идва охкането - че няма да ги огрееш, че няма къде да се скрият, ако ги вземеш на мушка, че стават червени като ги гледаш право в очите, че никакви облаци не могат да те спрат, че залезът е само момент за почивка, че всички цветове на вечерна премяна ти стоят прекрасно, че си оставаш себе си без значение от географската позиция, че ги заслепяваш, когато прекалено дълго се вгледат в теб и че грееш заради и въпреки. Та обръщам си палачинките и си мисля...
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 мл вода
30 мл олио
200 г фино царевично брашно
50 г семена от чиа
Всички продукти се поставят в голяма купа. Разбиват се на висока степен за около минута. Сместа се оставя д апрестои 15 минути. Върху сгорещен тиган се разлива по малко от сместа. Палачинките се пекат по 30 секунди от всяка страна
Няма коментари:
Публикуване на коментар