ЛЕВСКИ

 

На бесило увисна

моят кратък живот.

И това ли не стигна

да бъдем народ?

Гарвани грачат.

Но кой ли ги чува?

Един майка продава,

друг душа си купува.

Стои си бесилото

с цветята под него.

По празници снимки -

лъскави ласки за его.

Народът опримчен

спи сън безтегловен.

За своя тежък хомот

не се чувства виновен.

Срещу злото ни дума

Да мълчи му приляга.

Изтича му времето,

а примката стяга.

Народе, роб не бъди!

Свободата обичай.

Със сълзи в очите

те тебе заричам.

Да опазиш България

с любовта си човешка

и да пребъдеш!

Заклевам те!

Левски