У Наше Село Синема Бийч пари за регреси и хипнози не даваме. Ние просто чекаме да падне мъглата. И понеже сите сме много въздух под налегане, от налегането се образуват много пари и мъглата, като падне, е толко гъста, че не мое да си различиш и една мисъл от друга.
Сабалем излазам да се изтърчим с кучето и по път застигам Индийката. Зафащаме приказки, докато се изживеваме като състезателки по синхронно оденье и оп, засвирва у далечината кючек. Албанецо и селскиот ерген са излезнали да търчат. Само на тех кючеците са им сутрешни. Те зафащат по канала на реката, ние одиме зад них. Засрещат ни Бензинджията с кучето и Очиларо.
- Добър ден, бе момичета!
Споглеждаме се и се олендзваме. На четиресе, отпразнувани преди почти две годин, почваме да разбираме що бабичките грейват, кога им кажеме "момичета".
- Добър! Айде да ви водиме с нас къде високото...
Пождаме покрай един друг канал за напояване и па зафащаме с приказките. По едно време се ока отнекъде:
- Кои стеее? Къде стеее? Помогнетеее!
Смръзваме се и четиримата. Бензинджията е доброволец на Гражданска защита и поема веднага акцията:
- Ние сме Бензинджията, Индийката, Писателката и Очилароооо. Ти кой сиии?
- Тунизийката съъъм. На Мустака жена муу.
- Къде сиии?
- В каналааа.
- Къде в каналааа?
- Не знааам.
Сите сме с уши на зелеви листа и насочени като военни пеленгатори на морскио флот ( за тия, къде не знаят, пеленгатор е уред на военните за определяне на местоположението на обект спрямо север). Не може да разбереме къде е. Нормално. Тия, къде знаят къде е северозапад, стават капитани на кораби.
Безинджията ни прави знак да траеме.
- Тунизийкееейй?
- Квооо?
- Имаш ли телефон у тебеее?
- Имам само торба за щафееел.
- В нея има ли фенееер?
- Ти побъркан ли сиии? Аз фенер не съм носила никогааа.
- Тогава говори и нема да спирааааш.
- Да не съм латернааа...
Тука вече Индийката не може да се страе:
- Цел ден не млъкваш. Аз у нас и с включена телевизия те чувам. Сега латерна не си. Само да излезнеш...!
Бензинджията обаче не поддава :
- Пей тогава една песееен.
- Има ли значение кояааа?
- Некоя по-дългааа. И нема да мърдааш.
- Джаааахааляааа махаляаааа, ахннн наахннн...
Тя ока, ние одиме и я намерихме. Слезнала по слога на канала да си набере млад щафел и се търколила у тинята. Добре, че е немало вода, ше я отнесе у Венеция директно.
Бензинджията вика:
- Строявайтв се! Ше правиме верига. Я пръв после вие двете, Очиларо горе, та да държи контра.
И докато слете надолу, се свлече по дзадница и седна у тинята. Ами сега? Очиларо прихна, извади телефон и звъни на Кметко:
- Очила ли немаш, та звъниш у тъмно, бе?
- Зимай тракторо със зъбата уста и идвай на високото. Са ше ти прата точка къде сме.
- Ма, кво е станало?
- Тунизийката брала щафел. Сега са с Бензинджията у канала.
- Ма, са живи и здрави?
- Да, бе. Ела да ги извадиш!
Нема и петнаесе минути, добръмча Кметко. Спущи зъбатата уста у канала. Тия двамата седнаха като на виенско колело и ги извади на пътеката. Колко й чу главата на Тунизийката, само она си знае горката. Она трая, трая, па вика:
- А да ви вода дома, да ви дам земни ябълки, да си сготвите за вечера. Те ми беха план Б. То се е видело, че щафел днеска нема,а така ми се ядеше...
Та, ако се случи, да имате план, обожаеми, пригответе си и резервен. Никога не се знае ни кога ше паднете у тинята, ни кой ше ви извади от нея... у секакъв смисъл.
Продукти за 4 порции:
1 пиле
700 - 800г земни ябълки
1 лимон
2 глави лук
200г черни маслини
2 домата
30г магданоз
30мл зехтин
куркума на прах
джинджифил на прах
черен пипер
сол
Лимоновата кора се настъргва и се оставя настрани. Пилето се измива, отцежда и се нарязва на порции. Земните ябълки се обелват разполовяват се и се слагат в купа с вода и отцедения лимонов сок.
В тиган с висок борд и капак или в тажин се налива олиото, слага се 1ч.л. куркума, 1ч.л. джинджифил 1ч.л. сол и черен пипер на вкус. Всичко се разбърква и в тази смес се овалват парчетата месо. Слагат се на среден огън под капак и се обръщат от време на време за около 20 минути. Слага се лукът, нарязан на луни, и се оставя да ври за 10 минути. Добавят се отцедените земни ябълки, маслините и магданозът. Слага се сол на вкус и се наливат 2ч.ч. вода. Оставя се даври на тих огън и под капак, докато ябълките омекнат напълно и остане само сос. Ако е необходимо, се долива по малко вода. Накрая ястието се поръсва с настърганата лимонова кора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар