Са, аз нещо тука да кажа... Ден на влюбените е един ден у годината. И на него некак мое да се изложи човек и даде на некой парцалена мечка, сърцевидни ненужности и торти със скрито съобщение, къде отлепиш тиксото, па го ближеш дваесе минути, та да не иде зян половината сметана. После се стъмни и на кой му се отвори парашутът да си развее червените гащи и да се поцалива, добре. Другите отиват зян. И после кво?
Почва се едно мислене, па въртене, па боксуване като у калта по нанагонището, кога вали. Тая работа с нишаните е действала, кога ората не са имали кво друго да прават. Па са се гледали у очите, па са идели на танци. Са кви очи, кви танци... Некой у Торонто умира за некоя у Тутракан. Некоя работи денно време и душа дава за некой, къде блъска нощно... Примери за разминаване бол. Най-много некой от двамата пущи нещо у социалките, другио го ареше. Пу пу! Да не са ни уроки на задеването!
И с тия съобщения... Ако се проведе конкурс за разказ от седем думи, ше ида да го спечела с "Двеста съобщения и ни едно от него/нея". Живееме със сичкофона у ръка и се молиме да изкламбуца правилно. А като кламбуцне, четеме първо на падащото меню, па след два часа официално, та да си придадеме важност и да обмислиме кво да напишеме.
На Свети Валентин и Купидон не им остава друго, освен да нанижат шишчета от сърца на стрелите и да си отворат бутилка тъмна Барбера, та газираното да поразкара тегавината от целата тая липса на любов по кълбето от страх да не се изложиме, да не досадиме. Ако на некой си му важен, не му пречиш и на погребението на деда му. Ако не си... То се види и от самолет.
Кога ти е некой на сърце, без разлика след три дена или трийсе годин, требва да земеш не парцалени мечки, а мечи кураж. И давай смело! Изтъпанчи му се отпред и речи ребро с пет приказки:
- Слушай са, ние с тебе нема за кога да се мотаме. Тоа живот не е безкраен. Довечера се нагласи и у седем ше мина да те зема.
Точка! Лесна работа и работи. И нема значение мъж ли си, жена ли си.
Живееме у толко забързан и прашен свет, че не немаме време да дишаме и не смогваме ни да се гледаме у очите, ни да си кажеме пет думи спокойно. Какво па остава за хабери и нишани. И ако чекаме некой у тия светски шум и прах да забележи, че сме го погледнали под вежди или ше му е интересно да чека пън да живне половин век, ше си умреме сами. Ако не сами, то с тия, с кои живееме от любов, а затънаваме у ежедневности и скука. Нема смисъл.
Любовта е като споделено вино и виното е като споделена любов, ма и за двете требват двама души у една вселена! А това си е работа и акъл. Рипайте и да действаме! До свети Валентин ше сколасаме.
Иначе едни пасти правих.... За естрогена нали...
Продукти за 12 кошнички:
300г брашно от лешници
150г боровинков мармалад без захар (за кето почитателите нека е без въглехидрати)
Пълнеж:
300мл животинска сметана
5 капки подсладител
1 доза стабилизатор за сметана
Декорация:
30г шоколад без захар (за кето почитателите 100% какао)
20г сушено годжи бери
В купа се поставят ядковото брашно и мармаладът. От тях се омесва тесто. Оставя се настрани за около 20 минути. Дели се на 12 равни части. Всяка част се поставя в силиконова формичка за кексчета и се разстила равномерно в същата форма. Пекат се на 180° около 25 минути или докато се стегнат и се отлепят от стените на формите. Кошничките се изваждат и се оставят да изстинат.
В купа се слагат сметана, подсладителят и стабилизаторът. Разбива се, докато сметаната се втвърди. С нея се пълнят кошничките и се декорират с разтопен шоколад и годжи бери.
!!! Без глутен и без захар не значи "нискокалорично". Една кошничка дава енергия от 270 калории.
Няма коментари:
Публикуване на коментар