Снощи превъртех социалките на европейските медии. Всички беха недоволни от избора на българите. Първа червена лампа, че сме направили нещо правилно.
Гледах и Радев в изявление след резултатите. Гледах го като човек, не като политик. Възпитание не се имитира, интелект хич и най-много в него продължава да ми харесва фината човечност. За мен, ако не си човек, не можеш да си нищо друго, както требва.
Четох и истерията в социалните мрежи. Щели сме да воюваме с Русия. Добре, ама срещу кого? Щели пак да дойдат комунистите. Не могат да дойдат пак, ако не си тръгнат преди това. Тия със сините знамена са старите номенклатурки и техните внуци.
Приятелите ми са разделени на две. Тия, къде знаят, че без мотика, нема хлеб, са в еуфория. Тия с интелектуалната дейност и блузките с еднорози - в дупката на разочарованието. Явно не разбират и двете страни, че сме си нужни едни на други за още поне половин век, в който ше смениме бая политици.
Силно впечатление ми направи вниманието към чорапите на Радев. Да ви кажа... За мене нема значение дали чорапите са му зелени и гащите от Илиянци, ако ръководи държавата така, че моите да не са на кредит и да имам барем десет чифта.
И накрая ше сподела нещо лично. На мене повече от Радев ми харесва жена му. Щото я намирам умна. А умна жена прост мъж нема ни да избере, ни да държи. От опит ви казвам.
Та, квото е станало, обожаеми, станало е. Доверието е дадено. А да видиме дали ше е оправдано и ше решаваме. Все пак улица без изход нема, дори той да е назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар