Нема, нема и оп! Фане ме желанието да кажа нещо извън тенджерите. И... нема да ви хареса.
От доста време наблюдвам един феномен. Нали сичко, къде мое да се оплюе, сме го оплюли, та сал ни останаха за плюене бежанците, емигрантите и имигрантите.
Има един безспорен факт - мърша има. Има я у секо стадо. У секо означава и у нашето. А то е пръснато по целото кълбе. 1,5 - 2, 5 милиона българи сме пръснати по кълбето. Най-щастливите живееме по колко време и на кое место си искаме. Но сме малко. Другите се прибират за по една отпуска, кога и ако може. Но не пропускат.
Сичките, независимо от причините за заминаване, сме еднакви - чужденци. И нема значение ни колко сме учени, успели, заможни, кадърни. Ние си оставаме чужденци. Дошли от нищото, блъскали като шашави, създали дом, препотвали се да се докажат, старали се да се впишат, със сърце в една и тело в друга държава. Това си е наш избор, никой не товариме с него.
Имам един комшия, от Панджаб е, дошъл преди 41 години у Наше Село Синема Бийч и повече не се е връщал у Индия. Е, викаме му "стария индиец".И всички тия, къде миткаме по самолетите, некои повече от половин век, си оставаме българи. Ревеме, проклинаме, псуваме и пееме на децата си на български. И ги учиме да обичат България, колко я обичаме и ние. Защото, кога вече си немаш никой некъде, ходиш само от обич.
А у чуждата земя не си променил нищо. Ако имаш нещо, е щото си го купил от некой, къде го е продавал. Ако си станал некой, е само благодарение на тебе си. Защо чича ти, Владиката, го нема. Най-много да си намерил човеци, кои да те приемат такъв, какъв си, и си живееш по човешки.
Та, обожаеми, така са всички човеци. И непалци, и индийци, и сирийци, и кви други се сетите са същите като нас, колко и да не ви се верва. Дишайте спокойно! Ако ви украдат бащинията, ше са своите. Чуждите бащи си имат. Бащиния също.
Днеска е ден за размисъл, ма не пречи и утре да движиме гънките на сивото вещество. Ако го има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар