У Наше Село Синема Бийч първия хубав ден след Великден е първи ден на туристическия сезон за нашеселенци. Местните слизаме на плажа, ядеме, пиеме, привечер даже денсиме и се поздравяваме с "Успешен и слънчев сезон!".
У последните години е толко пълно с туристи, че нема место по тротоарите. Като панаир на нациите е. Първом са немците с корковите папуци и безцветните коси. После са си донесли луничките белгийците, рижавите дечица холандците, оризовите капи китайците, най-карнавалните дреи индийците, най-копринените шамии жените от забулените държави, най-шарените нокти и най-марковите долнища балканците... Не е да нема. Има по много и от сичко. А напоследък най-много фасони има. Ама фасони...! То не е чекнене, то не е чудо.
Оня ден бех седнала на плажа след поздравите, та да избирам кво ше чета на децата в училищата.
Я си имам место на плажа. Като изстегна на първа линия, баш у скалния нос гледам. А на него едни... Са, тука требва да кажа господа, ама нема да е правилно. Затова ше кажа истината. На склания нос едни залухави старци, подгонили осемдесетте, ма с желание да се изживеват на момчета на по петнаесе. Единият се чекне, другият го снима. Та на един крак, та на лицеви опори, та на мост... На ръба на скалите. И като секо зло, и това стана за секунди - старчето се отметна и полете назад с главата надолу. Забоде я у един камик, претъркули се и плясна у водата.
Настана суматоха страшна, народ пищи, дотърчаха им отнекъде бабичките. Двама спасители, дошли на празника случайно, се метнаха у водата и успеяха да го извадат с пробита глава, ама жив. Нататъка подробностите ше ги избегна, че и на Спилбърг ше му стане лошо.
Та, пиша сичко тва, щото у некое село секи от нас е турист и си верваме, че сме безстрашни, безсмъртни и сме готови на кво ли не за едните фасони. Фасони бол, живот - един. Дано успееме да си го увардиме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар