ПЪРВИ АПРИЛ

Реших, че требе промена. Радикална и без връщане назад. Не може повече така. Човек, кога прекали, требва да си даде сметка и да се спре.

Нема повече да съм устата на първо место и да не цепа басма никому. Ше стана дипломатична и ше казвам "Вероятно не се изразих добре", не обикновеното "Как те родиха толко прост, бе?".

И ше зема да стана здравословна. Ше си легам рано, ше стаям късно и ше проспивам половината живот. Нема да осъмвам с приятелки, еле па по кръчмите. Ше вара прещип с джанки, вместо шкембе със запръжка, и ше пия отвара Живеница, вместо да жула кафе, та да не ми се затворат очите по улиците.

Най-важното - нема да арча пари! Ше си тура сама седмичен лимит на картичката пеесе парета и край. Ше си носа парцалете, докато се протрият, да мое да се чети вестник през них, и обущата, додека отпред не позинат и земат да викат "Сиренце, лебец, сиренце, лебец".

От два часа репетирам пред огледалото да го кажа без да се смея и да звучи достоверно. Ми..., не ми се получава.

Айде, честит първи април! И нека еднствената лъжа в живота ни е некоя фатаморгана, видена от борда на собствената яхта или личното место на частния плаж!