Много обичам есента! Направо не мога да я обичам повече от толко! Щото е шарена. Има над 25 цвета листа на дръвията. Не! Не съм будистка, а секи ден метем шумата у дворо и вместо да се нервирам, броим цветове. Обичам я и щот е непредвима. Дадеш пеесе лева за фризьор и запляка дъжд на бибоци. Тя главата ти вир вода, ти пробираш локвите и с треперещ глас подпейваш "ееесеен, есеен...умиращ сезон"... и вътре умираш, ма от яд, щото пеесе лева акере. Обичам я, щото е сезон на модата. Бе, тия от миланските ревюта ич не са ми. Ма па кога друг път мое да си облечеш джапанки с ватенка или калеври със сърмена кошуля и да си сезонно модерен. Никогъш! Есента поезия, тикви и кал до ушите!
Та...благ леб по мое съчинение.
300 г сварена охладена тиква
150 мл хладко прясно мляко
100г захар
100 мл олио
1 яйце
мая за 500 г брашно
500 г бяло брашно
30 мл прясно мляко + 1 жълтък за намазване
захар за поръсване
30мл олио
канап (готварски конец)
Тиквата
се намачква или пасира на ниска степен. От нея и всички останали
продукти се омесва меко тесто. Оставя се да втаса, докато утрои обема
си. Аконсе меси с машина, програма "тесто".
Готовото
тесто се разделя на топки, колкото средна праскова. Всяка топка се
връзва 4 пъти от основата към върха с ,предварително потопения в олиото,
канап ( аз ползвам 4 равни по дължина пармета канап, защото ми е
по-лесно при свалянето).
Топката тесто трябва да заприлича на глава чесън. Готовите тикви се оставят да втасат точно час, намазват се със смес от жълтък и мляко, поръсват се със захар и се пекат на 180° до суха клечка (около 40 минути).
Оставят се да изстинат и внимателно се отстранява конецът. Декорират се по желание.
<3
ОтговорИзтриване