- Лиляно, и днеска нема да вали! - подкача дедо.
- Ега го завалат, мижаво да го завалат! У пет часо съм станала да полям пиперо. Земнята е на пран. Па не ще да валне, да я напои. После друго ше е. Я си наливам с маркучо, ма кел файда! Отдоле се е скокълнало и нищо нема да стане! Ни пипер ше зафане, ни домати!
- Не ядосвай му се! Ако стане, стане. Ако не стане - пазар има. Ше идеме да си купиме и това е.
- Ма как нема да се ядосвам, бе Петре?! Колко пъти го копахме, колко труд фърлихме и сега да нема един домат.
- Е като се нервираш и оно ше завали мислиш... Айде! Я заминавам с кравата къде бай Кръстан, че стана некое време.
Дедо излезна, баба сбра масата и се подпре с двете ръце на нея, гледайки къде дворо:
- Ега пусто опустееш, та не капна! Като си загреяло от Гергьовден, та до Илинден капка не капна! Що ше яде тоя народ? Що ше яде тая стока, като тревата е на въже и нема и да може да се коси? Ега те разкръсти Господ да завалиш!
Дедо докара на обед кравата целио у кал. Валеше като из ведро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар