Днес сбрах у албум сите снимки на "Е нема що!" - то, къде ми пращате. Ми... много са! И малко се посмеях, после си поревах, после обеснявах защо подсмърчам, накрая навирих перчем. Не знам колко готварски книги са идели на кораб ресторант в Кърджалийско, на минерални бани на Велинград, на море от Дуранкулак до Арапя по целата дължина, на пазар в Одрин, на пейката на центъра в Плевен, на фонтана в Хисаря, по Дунава от Видин до Русе, на скай бар у родно село София, от Драгоман до Слънчака, в Тутракан, в Кричим, в Смолян, Крумовград, по летищата по целото земно кълбе, на шезлонг в Маями, на сафари в Австралия, на класически концерт в Холандия, в офис некъде в Нова Зеландия, на чаршии различни из Турция, поцелата приемна родина Италия, от Цюрих до Чурек, в машинен завод в Германия, на сватба в Канада, пред къщата на Чарлз и Камила в Лондон... И още, и още, и още. "Е нема що!"-то е с най-млад читател на дванайсет години и най-възрастен на сто и една. Думите към снимките са голема радост и голема отговорност. Щото "имам нужда да те чета, взимам си я в болницата, чета я на внуците в чужбина, за подарък на баба е, ще чакам следващата" не са шега работа! Квито и предъвкани и заучени думи да напиша, ми се струват бледи. Затова просто благодаря от сърце! От цялото си сърце! Пращам ви обич!
Няма коментари:
Публикуване на коментар