Снегот се сипе на парцали.
Мамата му колко вали!
Ич му дреме и си трупа,
требе снегорин да купа.
Уж със шал съм се увила
и съм капата турила,
па вкочанясани ръцете
и удървени нодзете.
От студо душата спира,
чак ти мозокот умира!
А народо рипа,скаца...
Кеф у кишата да гваца!
Мене отвътре ми кипи,
радва ме снего... нали!
Мери Крицмац е демек..
Мамата му тоя снег!
Няма коментари:
Публикуване на коментар