Всяка година се шуми по месец, че е Прошка. Не една, много Прошки. Много удобен празник. Като се замисля... Май е най-удобният. Някой ми газил душата като разорана нива, ял я като топъл симид с прясно сирене и грозде, гаврил се да я върти като агне на гергьовски шиш, блъскал я като котка от дирек, накичил я като булка от Рибново с лъжи и подлост, влачил я като мечкадар млада мечка да я разиграва и резили по села и паланки и накрая "айде днеска прощавай, па утре пак". Верно ли? Така да махна отгоре с ръка, да наведа глава и с поглед на хрисима калугерка да изрека "простено да ти е и от мене, и от Бога"?! Че съм простила, простила съм. На себе си! Простила съм за всеки път, в който съм позволила, кога от човещина, кога от глупост, някой да си повярва. За останалото да прощава Господ...., ако може!
Продукти:
250г бутер тесто
500г извара
3 яйца
7-8 ябълки
12с.л. захар
1к.л. джинджифил на прах
1ванилия
1 лимон
1 желатин на прах
Яйцата се поставят в купа с шест лъжици захар и се разбиват до побеляване. Добавят се изврата и джинджифилът и се разбърква на ръка. Бутер тестото с слага върху хартия за печене в тава и се надупчва с вилица, за да променя формата си при пепене. Върху тестото се разстила изварената смес. Пече се на 170° около 40 минути или до зачервяване. Оставя се дс се охлажда. Ябълките се обелват, почистват и настъргват. Слагат с в тенджера с останали шест лъжици захар, сокът и настърганата кора на лимона, ванилията. Варят се, докато станат на гладко пюре. Слага се желатинът (без да се разтварв предварително) и се разбърква енергично. С вилица се надрасква сладкишът, за да спои добре, и отгоре се разстила ябълковата смес. Оставя се да изстине.
Няма коментари:
Публикуване на коментар