Празник е... Всъщност мене секи ден ми е празник, щото така съм си решила, ама днеска е повече. Радчето е именячка и от пет часо се развъртам да стане барем девет, та да й се обада. Права си кафе в кафеварка и в ушите ми се чува отдалече гласът на свекърва ми "Разбъркай го отдолу нагоре, за да е еднакво силно във всички чаши". Топа си биксвити у кафето и си реда мисли - комшиите туриха началото на Коледа, смея се сама на много от съобщенията с поръчки, щото човеците не знаят, че страдам от работохолизъм и перфекционизъм, та нема да е забравен никой, а ако случайно стане, ше оправиме грешката на момента. Мисла си кво ше правиме по празниците, къв ше е новия интериор на къщата, щото на едни десет години човек требва да смени чергите и посудата.
Мисълта, че Самурайко и зълвите ми не могат да се обадат на майка си, освен в мислите си нали, малко ми замрежва очите и още повече немам търпение да изокам в слушалката "Аре, в живот и здраве да си носиш името, ма Радчеее! Сготви ли, че идеме? ". Щото то тва си е празник в крайна сметка - да имаш на кой да се обадиш и на кой да турнеш нещо в шарено пликче. А да можеш да се обадиш на майка ти си е най-голем празник.
Свети Вадодушник е празник на всички. Малко или много сите му изпущаме краищата, вадиме нечия или нечии души и си пишеме у тефтера.. Ама здраве да ни е, живот да ни е и акъл да си мериме вадодушничеството, че да не гониме Михаля!Мхм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар