Звъни ми една приятелка преди празниците. Да сме организирали и да ходиме у Санкт Мориц, на некакви еко пирамидни къщи... Настръхнах! Смънкях нещо, дето свършваше на "...и ше се чуеме". Ше се чуеме, ама друг път.
.Я тоя филм за еко къщите вече го играх на мойта сцена за виртуозни спектакли - Хърватска. По-точно у Загреб. И оттогава съм анти еколог. Върл при това. Накрая ше требе една книга "До Хърватска и назад..., ако оцелееш".
Беше едно лето. Требва да прекосиме по сите диагонали Европата. И аз, погубената екскурзоводка, рекох, че ше гледам изгрева над река Сава. На терасата на еко пирамида, баш на брего.
Самурайко понадигна вежди:
- Гейше, ти си си убава и без пирамида. Не се прави на Клеопатра, запази хотел.
- Еееее, аре малко по-артистично го раздавай! Аз мое да не съм Клеопатра, ма като гледам, и тебе Хатор не ти е и далечна рода. Искам да гледам изгрева над Сава.
- Е, така и така ставаш у пет часа. Ходи и го гледай. Кой ти пречи...
- Ти ми пречиш. Трай са! Ше видиш ква убавиня!
Пристигаме у една поокосена дива Индия. Посреща ни Зоран Задушевич и ни води към пирамидата. Я се прехласвам по пътеката, че е от набити у земи борови мертеци. Кога дигам празната си глава... Леле! Пирамидата е с размер на кутия от Тоблерон. От малките.
Ние се споглеждаме, Самурайко саркастично подига рамена. Кучето поопулва очета. То у колиба никога не е седело. Зоран ни дава ключ, закачен на парче борова лиска и сгъва нанекъде, преди да стигнеме.
Терасата сбира два стола. Долепени. И това е ширината на пирамидата със стъклен сурат и врата. Зад вратата, на половин разкроч, креват персон и другио на земи. Педа над кревата скосени дъски. Срещу кревата - два стола. Мое да седиш сал като рецидивист от Алкатрас - с вързани късо за глезените китки. Зад кревата - баня за половин човек. Ние външния нужник и у гората не си го тураме на главата...
И сичко беше даже нормално, докато се изпънах на струна връз кревата, уж да спа. Опитвам се да дишам дълбоко и стискам очета... Не! Отгоре ме натиска. Отворам очите. Дъски! Лелее, умрела съм! Па зажумевам и си окам у главата "Тутанкамоне, душо парцалена, ти така лежиш от три света време! Как да се разложиш?"...
Еле некъде се изтърсих на душамето и излетох вънка на люлящия се стол. Оооо! Въздух! И небе! И оцелех! Не беше джулай морнинг, ма ше си помна, докато ме не турат у еко капсулата.
Та, я като сакам да ида на Санкт Мориц, ше си ода, къде си знам. Риба са яли сите на чужди еко акъл курбан да ставам.
Та, рибата...
Продукти за 4 порции:
4. почистени скумриии
400г пресни домати
400г домати от консерва
4 тиквички (може картофи, чушки, резене и т.н.)
1 голяма глава бял лук
2 скилидки чесън
30мл зехтин
1ч.л. захар
черен пипер
сол
В тиган се налива зехтинът. Слагат се пресованият чесън и нарязаният налуни лук. Задушава се на среден огън за около 2 минути. Добавят се нарязаните тиквички и се запържват за около 5 минути. Добавят се нарязаните пресни домати Овкусява се сол, захар и черен пипер. Разбърква се и се слагат почистените скумрии. Оставя се да ври на среден огън за 30 минути.
Няма коментари:
Публикуване на коментар