Звъни ми оня ден една колежка, голема приятелка:
- Утре отиваме на вечера и да поденсиме.
- Ма, празнуваме ли нещо или така ше се сплитаме?
- Наща отлитаща младост ше празнуваме.
- Е, голем повод си измислила. Ше се напръскам с нафталин. Къде ше ходиме?
- У Майнино Лукс Лайф, у хоремага на мегдана. И щот нема места, ше се чакаме на паркинга на тираджиите, че е празен, и оттам ше ходиме с една кола.
- Ше ходиме с мойта, че е по-малка.
- Добре, аре! Утре в осем.
Прекопах вчера нивите, овършах. Вечерта се стегнах. Погледнах се у огледалото. Ми, кво да ви кажа... Богиня! Плюнах се против уроки и докато се усета, паркирах половин час по-рано.
Нема жива душа. Слизам от колата. Има светлина само от габаритите, малко звезди и тиха, почти пролетна тишина. Поседам на предния капак с разгърнато палто и чак подигам лева пета на бронята. Скука.
Вада телефона и почвам да разцъквам една оферта на клиент. Потънала съм в нея, кога чувам шум от търкалянето на гуми по камичетата зад мене. Разгеле! Обръщам се, готова да изръса некоя некоя щуротия.. Цак! Карабиниери. Два броя.
- Добър вечер!
- Добра да е и Вашата!
-Всичко наред ли е?
- Напълно.
- А, Вие какво правите тук...?
- Работя. Попълвам офертата на един клиент за цялостно изпълнение. И чакам колежка, имаме общ ангажимент.
Тука виждам как очите им стават като на вълка от Червената шапчица и се усещам как изглежда казаното. Запазвам самообладание, оставам сериозна и решавам да се позабавлявам.
- Работите... Тук ли? - пита тихо единият, другият се оглежда.
- Хубавото на моята работа е, че още от антични времена може да се върши навсякъде на практика. Но тук е спокойно.
- Можем ли да погледнем багажника?
- Можете, разбира се. Заповядайте! - казвам и ги повеждам.
В него има чифт велурени обувки на висок дванаесе сантима ток, ония от корицата на "Скрий им шапката", забодени у чифт обувки за планинско веене на байряк, с подметки за мокър и кален терен.
- А тези? - поопулва се маршалът и се споглежда с колегата си.
- Работни обувки.
- Работни обувки?
- Работни. - тука вече едвам се сдържам да не прихна, ма решавам да ръгна ножа до дръжката в тъпана. - В моята сфера клиентите са непредвидими. Никога не знам ще поливаме ли (по повод), ще преливаме ли (бетон от големата в малките бетониери).
- Какво искате да кажете? - се изокват в дует.
- Че нищо не е такова, каквото изглежда.
В тоя момент иде колежката. Типична южнячка - у вените й тече темперамент, не кръв. Изскача от колата и ока:
- Леле! Кво стана?
- А, нищо. Говорим си за нашата работа.
- Оффф! То па една работа... Жрици на любовта да бехме станали, сто пъти по-добре!
Та..., първо докрай обясненията, после заключенията, обожаеми.
Е те, и тия спагети. Уж нищо, а на вкус - вселена.
Продукти:
500 г спагети
100 г настърган пармезан
1 червена чушка
50г пресен магданоз
2 скилидки чесън
50мл зехтин
1 щипка чили на прах
сол
В дълбок тиган се налива зехтинът. Добавят се настърганата чушка, пресованият чесън и малко сол. Запържва се, докато чушката пусне сок. Добавя се накълцаният магданоз и се задушава на тих огън, докато и той пусне сок. Оставя се да ври около 3 минути и се сваля от огъня.
Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. От водата се слага 1к.ч. в тигана със соса, овкусява със сол, добавя се щипката чили и се разбърква.
Щом са готови, спагетите се отцеждат, слагат се в тигана, поръсват се с пармезан и се обръщат няколко пъти на силен огън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар