Тъкмо вада да снимам снощи и сичкофонът кламбуца, че некой ме е отбележил в публикация. В тая публикация пише, че тоя човек ми е "топ фен в листата..." некакви месеци. Обожаеми, чекайте да ви кажа нещо важно. Аз фенове немам. Топ листи също. Може да имам читатели, може да имам човеци, дето им харесва много, малко или хич това, къде пиша. Имам човеци, дето ме обичат и аз ги обичам. Много си обичам човеците. И имам човеци сред тех, дето са постигнали много в много различни поприща на професионалното и личното. Требва да взема да ви поразкажа малко, щото хубавите работи требва да се знаят. Имам и човеци, дето много ценя и си го знаят, щото не съм им спестила да им го напиша и кажа по много пъти.
Ма, феновете принадлежат на некакви измерения, далечни са ми и много чужди. И тая мода малко ми навева на обожествяване. А у тоя свет сите сме си некакви семпли, преходни и простосмъртни, колко и да ни се ще да е наопаки. Просто такава епоха сме уцелили.
Едно време с баща ми гледахме концерт на Майкъл Джексън по телевизията и некакви хора изпадат в транс, припадат... Чудо! Викам на баща ми:
- Тати, ти ако ходиш там, ше припаднеш ли?
- Нема за какво.
- Е, как нема? Тва е Майкъл Джексън.
- Тва е човек, дето е излезнал да си свърши работата и я е свършил добре. Аз нощеска съм направил над сто и пеесе адреса у поледицата вънка (таксиметров шофьор), закарал съм клиентите здрави, не съм направил катастрофа. Да дойде Майкъл да припада по мене. Не виждам каква е разликата.
Та, разлики нема. Дано приликите са повече. И човещината.
Пращам ви обич!
©ФатаГурмана
Няма коментари:
Публикуване на коментар