НА ГРАНИЦАТА НА ДВА СВЯТА

 

Наоколо е пълно с туристи и градски шум,а в душата ми тишина, сякаш от храм, и само споменът се осмелява да заговори на границата на двата свята:

- И довечера нема да заключваш вратата!

- Щооо?

- Щото утре е Банго Васил, циганската Нова година. Ако е заключено, нема да влезне късметът, нема да влезне Господ, нема да влезне и Банго Васил.

- Дидо, не е ли ромска?

- Аз съм циганка, значи е циганска.

- Нема ли некой да се обиди?

- М! Все едно ти да се обидиш, че си българка. И като си българка, какво мааа?

- Е, ти па като си циганка, какво мааа?

Става ми смешно, засяда ми буца в гърлото и ми се премрежват очите. Гледам към небето и леко повдигам чашата към залеза... Аз съм като съм от тая страна,какво мааа? Ти па като си от другата, какво мааа? И да дойдеш нощеска!

©ФатаГурмана