У Наше Село Синема Бийч клюкари нема. Има само ора, къде си споделяме некакви работи за свои ора. А у Наше Село Синема Бийч сите сме си свои. Най-чуждите некак се сдушихме, та си станахме най-свои. У Наше Село Синема Бийч не сплетничиме, ние просто метеме пред дворовете. Метеме секи, кога има много време, що пребриснеш два пъти с премито, па мине некой, па застанеш, та кажеш две думи, оно половин час минало. Па пребриснеш, па мине некой... За вечера, ако смогнеш да наметеш у лопатата, па добре.
Я като немам време да шетам по село десет дена, зимам премито и отварам портите. И... Те ти, иде Дантела Роклева, макята на фризьоро. На девеесе и две е, ма ги носи наопаки. Набуклена, накуклена, с едни очила с на копринен конец тънки рамки, на ръба на панталонете й може косъм на две по дължина да среже човек. Цел живот е правила дантели на ръка за най-важните майстори на рокли по околията. И още идват да я питат кое и как. Отдалече клати глава. Викам си "О, по село нещо има!" и я подхващам:
- Девойко, къде носиш букли? Кво става?
- Резил става. Ти пак ли не знаеш?
- Не. Нещо лошо ли?
- На французойката мъжо й избега.
- Ма пак ли, щото не помни?
- Не, бе! Тя му казала да не пуши вътре, он ойдел при Докторо и казал, че му е време за старчески дом. Докторо му дал приоритетен билет и на обед го приели. И предплатил за пет години.
Не мога да издържа и прихвам,щото нашеселенци имаме споразумение със старческия дом у селото. За да разпишеме да го има, требваше да разпишат, че за нас места ше има от днеска за днеска. И ние с това се плашиме един друг. А дома ти рекат нещо, а се озъбиш "Ше се преместа у вилата и ше видиш наследство лани!".
- Е, нищо де. - опитвам се смекча работата, щото Бегльо ми е много приятел - Той ше се върне.
- Не ще. Дойдоха им децата от Милано, само къде не утрепаха Докторо, Парижка реве. Той казал, че и там ше пуши вънка, ма нема да е по нейно нареждане. И дрехите си е занесъл.
- И сега?
- Е, сега Парижка се закани, че ше си намери друг на дискотеката.
- Коя дискотека?
- Еее, ти и това ли не знаеш?
- Ако знаех, немаше да те питам опулено.
- У селския клуб секи петък ше има старческа дискотека. Ше има жива музика, мерене на захар, кръвно и сатурация, вечера и даже сладолед. Ма аз нема да хода.
- Що?
- Нема с кой. Мойте приятелки ги нема.
- Къде са?
- Па..., две умреха и три не са живи.
- Е, тия тука по село сичките?
- Това са комшийки, не приятелки. Не бъркай думите! Отивам да вара ориз. Ма нема да казваш, че съм ти казала, че ше кажат, че съм клюкарка.
- Нема! Е са турам у една паница макарони и ше ида до Парижка, та да вида как е и то ше мине, че съм пила от дерето на истината. Ти нема да й казваш, че сме се виждали. Айде!
Продукти за макароните:
500 г по-едри макарони
500 г обелена тиква
500 мл готов сос Бешамел
150 г сушено месо
150г топено сирене
300 г пресни печурки
3 - 4 скилидки чесън
30 мл зехтин
10 г прясна мащерка
индийско орехче на прах
черен пипер
сол
Тиквата се сварява в подсолена вода. Отцежда се и се намачква на пюре. Оставя се да се поохлади. Макароните се сваряват според указанията на опаковката в подсолена вода. Отцеждат се и се оставят настрани. В тиган се налива олиото. Добавят се пресованият чесън и и гъбите, нарязани на филийки. Посолява се и се пържи на тих огън, докато гъбите се зачервят. Добавя се сушеното месо и се обръща няколко пъти на силен огън, колкото да промени цвета си. Сваля се от огъня. Добавя се мащерката и се разбърква. Добавят се тиквата и сосът. Поръсва се със сол, черен пипер и индийско орехче. Добавят се макароните и се разбърква, докато сосът се смеси равномерно с тях. Всичко се слага в тава и отгоре се нареждат парчета топено сирене. Пече се на 180° около 25 минути или докато се зачерви.
Тиквата се сварява в подсолена вода. Отцежда се и се намачква на пюре. Оставя се да се поохлади. Макароните се сваряват според указанията на опаковката в подсолена вода. Отцеждат се и се оставят настрани. В тиган се налива олиото. Добавят се пресованият чесън и и гъбите, нарязани на филийки. Посолява се и се пържи на тих огън, докато гъбите се зачервят. Добавя се сушеното месо и се обръща няколко пъти на силен огън, колкото да промени цвета си. Сваля се от огъня. Добавя се мащерката и се разбърква. Добавят се тиквата и сосът. Поръсва се със сол, черен пипер и индийско орехче. Добавят се макароните и се разбърква, докато сосът се смеси равномерно с тях. Всичко се слага в тава и отгоре се нареждат парчета топено сирене. Пече се на 180° около 25 минути или докато се зачерви.
Продукти за щрудел:
400 г бутрер тесто
500 г ябълки
500 г круши
200 г стафиди
200 г орехи
6 с.л. захар
100 г масло
150г галета
200 мл ракия
за поръсване:
1 жълтък
10мл прясно мляко
кристална захар
В купа се накисват стафидите с ракията. В тенджера се слагат обелените и нарязани на едри кубчета ябълки и круши. Добавя се захарта и се слага да ври на слаб огън, докато престане да образува пяна. Добавят се стафидите заедно с алкохола. Ври на среден огън, докато алкохолът се изпари. Добавят се ореховите ядки (без да се трошат). Разбърква се и се сваля от огъня. Добавя се маслото и се бърка, докато се стопи и се смеси напълно. Оставя се за 10 минути и се слага галетата. Бърка се много леко, за да попие течността, без да се намачкат плодовете.
Тестото се реже на 2 равни части по ширина. Плънката се слага по дължина на двете парчета. Тестото се прехлупва, за да покрие плънката и се затваря пътно, като се притиска равномерно. В купичка се разбива жълтъкът с млякото. Намазват се щруделите и се слагат в тавата на фурната върху хартия за печене. Правят се по няколко напречни разреза отгоре и се пекат на 160° за 35 минути.
Няма коментари:
Публикуване на коментар