Нощеска се прибираме в два часа. Мен ме човърка отвътре, че България се тресе от протести. Правим си шоколад и сядаме да го изпием на дивана, докато коментираме изтеклата вечер, размириците в цяла Европа и оглушителното мълчание на медиите.
Веднага отварям социалните мрежи, за да видим какво се случва и накъсано превъртам, като чета само заглавията и бегло поглеждам снимките. В някакъв момент забелязвам нещо странно, но не разбирам веднага какво. Заглавие на статия на италиански език за забрана на пиратки и фойерверки по празниците, но на снимката има кибрит "Зебра".
Любима вещ ми е от дете и мога да го разпозная вероятно и от километър разстояние. Усмихвам се. Мамка му! Усмихвам се и ми става леко. България и българите сме точно това. Кутийка кибрит с малко клечки. Дребна, уж невзрачна, поочукана и уж ненужна, а всъщност... с една клечка можеш да взривиш завидна част площ, да подпалиш някому къщата, да разпалиш онова угаснало пламъче в нечия душа, да сгрееш, да занесеш на някого светлина, когато му е най-тъмно.
А ако вземеш всички клечки заедно? То, май именно това се случва.
Веднага отварям социалните мрежи, за да видим какво се случва и накъсано превъртам, като чета само заглавията и бегло поглеждам снимките. В някакъв момент забелязвам нещо странно, но не разбирам веднага какво. Заглавие на статия на италиански език за забрана на пиратки и фойерверки по празниците, но на снимката има кибрит "Зебра".
Любима вещ ми е от дете и мога да го разпозная вероятно и от километър разстояние. Усмихвам се. Мамка му! Усмихвам се и ми става леко. България и българите сме точно това. Кутийка кибрит с малко клечки. Дребна, уж невзрачна, поочукана и уж ненужна, а всъщност... с една клечка можеш да взривиш завидна част площ, да подпалиш някому къщата, да разпалиш онова угаснало пламъче в нечия душа, да сгрееш, да занесеш на някого светлина, когато му е най-тъмно.
А ако вземеш всички клечки заедно? То, май именно това се случва.
©ФатаГурмана
Няма коментари:
Публикуване на коментар