Банго Василица, не помна изобщо коя година е било. То на петнайсе годин не помниш как казваш, та години... Иде Дида у нас, измолихме Радчето да ме пущи да спа у тех, че техните ше ходат на празник у махалата, ше си дойдат утре по обед и да не й е скучно сама с дедо й. Радчето ни напълни торбето с некакви работи за из път. Що път дълъг... Един километър право по улицата.
Пристигаме доволни и спокойни, че тая нощ на дискотека ше се иде. Чинно изслушахме заръки и заповеди, наредихме маса за празник и погледнахме часовника. Всичко е по план! Седаме и викаме една през друга:
- Дедо, ние ше спиме у хола, да гледаме телевизия. Ти спи у стаята (на дъното на коридора е) спокойно, да не те будиме...
- Аааа, нема, нема! Вие дечица, си спете у стаята, аз ше си легна у кухнята (до външната врата!). Утре ше стана рано, ше ви опържа филии да си яднете...
- Бе, не... Ние ше ядеме после...
- Не, не! Щом искате тука, спете тука. Аз у кухнята...
Е..., нема накъде. Изчакахме да си легне и през пет минути слушаме на вратата колко хърка. Нагласихме възглавниците на човеци под юргана, седиме на мокета и се молиме дедо да закърти баш как си требва. Еле некъде го чухме през две врати и тръгваме на Банго Василица у дискотеката пред блока. Шах у коридора! Чантите и на двете са останали в кухнята. На друго место пари немаме. Ами сега?
- Аз ше влезна, ти ше държиш вратата, че се затвара.
Отвараме бетер квартални айдуци - приведени и на пръсти. Всичко се вижда на силуети. Тя грабва чантите, подава ми ги и се обръща. На шкафа има голема чаша с вода, кафяв Дуралекс. Пие, подава ми я, пия и аз и се изнасяме като пара от чай.
Поденсихме малко и преди пет часа се прибираме, та дедо у пет и половина да ни намери заспали. Така и стана. Дедо отвара полечка вратата,ние зажумеваме да затвори и пак си шушнеме, докато не замириса на филии. Представяме се у кухнята. Ядеме, приказваме. Ставам да изхвърла салфетките, у кофата се пули дуралексовата чаша.
- Дедо, що си я хвърлил тая чаша?
- Що е пробита.
- Как пробита?
- Снощи си сложих у нея зъбите и я напълних до горе с вода. Сабале немаше и два пръста. И я фърлих. Майната й! Ше купиме друга. Вие искате ли спагети с кетчуп да ви сготва за обед?
Та..., спагети, нали! Без кетчуп...
Продукти:
500г спагети
500 г скариди
1 голяма червена чушка
1 голяма жълта чушка
1 глава лук
30 шепа пресен магданоз
30 мл зехтин
сол
черен пипер
В тиган с висок борд се слага нарязаният на ситно лук. Налива се зехтинът, добавя се щипка сол и се задушава за 1 - 2 минути. Добавят се чушките на едро, посоляват се и се задушават, докато омекнат и под капак. Щом са гототови, капакът се маха и се добавят почистените скариди. Обръщат се на силен огън, докато скаридите се стегнат и извият. Добавя се нарязаният на ситно магданоз.
Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана. Обръщат се за 1-2 минути на силен огън и се сервират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар