Седнахме и тази година с Животът. Купихме си пасти от последния сладкарски писък и газиран сок от нар в чаши от венецианско стъкло.. Време е да теглим чертата. Чукваме чаши и се разнася звън. Тържествен и с чисто ехо. Точно такъв звън й отива на тази година и някак ни се иска да не свършва. Или поне дните, които оставват, да бъдат по-дълги, за да й благодарим подобаващо. Каква Година беше само! Гостоприемна, кокетна, с бохемска душа, щедра и разбираща, умна и безкрайно справедлива.
Още една наздравица оглася въздуха и се усмихваме все повече. Тази година с Животът научихме много неща. Научихме, че ако вървим ръка за ръка, не губим безвъзвратното време в битки между нас и всеки със себе си. Че тичането не ни отвежда далеч за по-кратко време, само товари сърцето излишно, и поехме с бавна и сигурна стъпка по пътеката на бъдещето. Че за да имаме костантен попътен вятър, понякога трябва да обърнем платната обратно и даже да се насладим на гледката.
Тази година Животът разбра колко е хубаво да се оглежда в огледало, дето отразява с любов и блясък. Аз пък се научих, че е много приятно да не се оглеждам повече в очи, в които не харесвах образа си от дълго време. Научихме се да казваме "да" и "не" по усет, да поставяме граница и да ценим искреността все повече.
Година в която прегръщахме и ни прегръщаха с обич. Делихме дом, маса и празници с много обичани хора. Сяхме мечти и брахме възможности. Раздавахме и получавахме внимание, време и спомени. Смяхме се и си поплакахме, по често от щастие. Година в която Животът тече с много добрина, а аз го живях с огромно желание.
Трети звън запя в тишината... Благодаря ти, Годино! Наздраве, Животе! Да е на здраве, на сбъдване и на плаване само в свои води и през следващите безброй години!
©ФатаГурмана
Няма коментари:
Публикуване на коментар