Скъпи Дядо Коледа,
Напоследък стана много модерно да ти пишем писма. Понякога си представям как повдигаш вежди, докато ги четеш, и ми става много смешно. Обзалагам се, че повечето наподобяват молитвите в църквата - искам, дай ми, донеси ми, имам нужда... Май са повече тъжни, отколкото смешни, а? Щура работа са човеците и дано поне ти успяваш да ги разбереш.
И тази година нямам нужда от нищо, Дядо Коледа. Пиша ти, за да ти благодаря. Благодаря ти за коледните чудеса! За онези, за които дори не бях посмяла да мечтая, най-вече! Благодаря ти за убеждението, че ако искам да дойдеш, ще трябва да слушам! Научих се да слушам вътрешния си глас, интуицията си и хубава музика. От хорските глупости ми дойде в повече и се отказах да ги слушам. Оказа се правилно решение. Благодаря ти и за вярата, че подаръците се раздават заради заслуженото, а не просто така! Не знаех, че ако разпределя правилно, ще се почувствам толкова доволна от себе си. Благодаря ти, че ми напомняш всяка година, че по празници е хубаво да намирам по няколко минути за всички, които са сложили за мен на масата си храна! Различна е на вкус. Благодаря ти за вярата във вечната любов! С Баба Коледа сте пример за подражание. Благодаря ти и за още куп дребни неща, които няма да изброявам сега! Със сигурност имаш още много писма за четене.
А вие как сте? Всичко наред ли е? Джуджетата добре ли са? В стъкления буркан има смес за шоколадова торта. Само добвете дванадесет яйца и литър мляко. Надявам се да ви хареса!
Ако имате път насам, отбийте се у дома на вечеря с Баба Коледа ! Ще ми бъде много приятно! До скоро и поздрави на всички!
С най-човешка обич:
ФатаГурмана
Няма коментари:
Публикуване на коментар