КНИГИТЕ

 

И в лични съобщения, и в публични коментари чета: „Събери разказите в книга“, „Някога ще можем ли да се насладим на Ваша книга?“, „Седни и напиши една книга!“.

Седнах, обожаеми, седнах. Три пъти седнах вече. И резултатите от всяко сядане се превърнаха в голямо приключение.

Първия път седнах като нова ученичка в час по физкултура – в края на пейката, с лакти, подпрени на коленете, и душа със седем възела.

Яна ме подбутна отзад:

– Айде, прескачай козата!

– Тази ли? – промрънках.

– Тази.

– Много е висока... Не знам да скачам... Да не се пребия...

– Казах!

И скочих. Малко замаяна, малко надолу с главата и с много страх. Събрах осемдесет рецепти – тестени, супи, месни, безмесни, с глутен и без, както и сладкиши. Всички рецепти с прилежащите им истории. Рецептите – на книжовен език, историите – на шопски диалект. А вътре сложих и таблици за пазаруване на сезонни плодове и зеленчуци, както и списък с това, което ме улеснява в кухнята.

И излезе от печат моята първа книга. Моята „Е нема що!“. Първият ѝ тираж се разпръсна из цяла България и отпътува за най-неочаквани места по земното кълбо като подарък за хора, които не живеят в България от десетилетия. Последните поръчки се наложи да запиша за евентуален следващ тираж.

На представянията бях като в сън. Не разбирах точно какво се случва. Благодаря на културната общност във Враца за човешката и професионалната грижа за дебюта и на врачани за пълната с човечност зала! Благодаря на моите си човеци в родната София за силата! Беше ми много нужна. Специални благодарности на Силвия Домозетска за организацията и на благоевградчани за пълния Летен театър! В Благоевград успях да се събудя и да разбера, че случващото се е нещо много хубаво.

Вторият тираж на „Е нема що!“ свърши за няколко часа. И оттам нататък започнах трезво да нося отговорност за това, което върша и което ще се случва занапред.

Втория път знаех точно какво искам да има в новата книга. Исках да е книга против страха от сладкарството. Да стане ясно, че сладко се прави в пъти по-лесно от солено. Седнах като стара кума на сватба – на трикрак стол, в шарена премяна и с ръченица от духова музика за фон, леко ядосана, много уверена и с голяма усмивка. Така се получи „Шекер, перли и люти чушки“. Книгата с осемдесет рецепти за всякакви сладкиши и осемдесет доста пиперливи истории. А в края ѝ има списък с необходимите съдове и инструменти за приготвяне, както и всички възможни сладкарски мерки.

Представянията на „Е нема що!“ и „Шекер, перли и люти чушки“ бяха събития, които ми остават гравирани в сърцето. Ловеч ме покори с елегантната и тиха дипломатичност на хората, които бяха в залата. Сърдечни и прями, с едно силно присъствие. Онзи български дух, който носи планината. Албена Йончева и Светломира Анастасова ме накараха да се почувствам като в компанията на скъпи приятелки след дълго пътуване.

Оттам се озовах в град Костенец. Ако някога ви мине през ума, че читалищната и културна дейност в по-малките населени места не е развита, просто се разходете до град Костенец. Вижте честотата на събитията и чуйте за какво и как говорят децата там. Обещавам ви да си тръгнете с много надежда за бъдещето. Благодаря за усмивките и диалога по време на цялото събитие!

Само пет километра по-нагоре, в село Костенец, ме чакаха Емилия Ценова и... май цялото село. В село Костенец човек слиза и го грабва усещането, че е у дома си. Там не питаш. Там те питат и те водят, и ти обясняват, и мигновено ставаш част от цялото. Не бях на представяне, бях сякаш при роднини, дето само мен са чакали. А майката на Еми е живо културно наследство. И им благодаря за изписаното яйце и изписаните спомени!

Финалът на събитията беше в Благоевград. Отидох умишлено по-рано, без да уведомявам. Имах нужда да се поразходя и да видя дали благоевградчани са толкова красиви и културни хора, или съм си измислила. Не съм. Благоевград е като миланската Седмица на модата – ненаглесени и грозни хора няма. И всичките излъчват едно фино благородство ей така, както ядат баница на крак, говорят по телефона на улицата или идват с пълни торби от пазара. И градската галерия беше пълна, и се смяхме със сълзи, и не ни се тръгваше. Благодаря на Силвия Домозетска и Димитър Тодоров за магията, която носи едно организирано събитие от двама души, които са родени за това! Благодаря и на благоевградчани за това, което са!

Третия път седнах заради непрекъснатите питания кога ще стане трилогия и заради желанието за книга, в която има и за тези, които могат много, и за тези, които ще могат много, тръгвайки от познатите бисквитена торта и боб чорба. Книга, с която човек да бъде уверен, че може да готви. Защото всеки може всичко. И така преди Коледа излезе от печат третата книга – „Скрий им шапката“. Отново осемдесет сладки и солени рецепти от тежката артилерия на кулинарията, преработени до фасулска работа. Рецепти за безупречно първо впечатление, защото втори шанс за първо впечатление няма. Осемдесет истории за обичта и любовта към своите и чуждите, за човешките отношения и тяхната липса.

Зад всичко това, разбира се, не стоя само аз. С мен са хора, дето много обичам. Зад думите стои непреклонният перфекционизъм на Ива Колева, която редактира книгите и мен поравно, понякога дори по нощите. Зад корицата и страниците стои безупречният професионализъм на всички от „БГ Принт“ – Враца, които никога не закъснявят и не бъркат, четат мисли и реализират невъзможни желания. Зад всяко „Благодаря! Получих си книгите, както обещахте“ стои безкрайното търпение на Александър Георгиев от офиса на „Еконт“ в „Надежда“ 1 – София, на когото на моменти и аз самата се чудя как издържа. На негово място отдавна да съм се пратила по дяволите, а той продължава да се усмихва и да праща книги, понякога и по четири пъти на един и същ разсеян получател. Благодаря им много и за всичко!

Относно запитванията за цените на книгите и наличието им в търговската мрежа. Стойността на всяка е 20 лева/10,30 € + доставката, с „Еконт“ и наложен платеж в България. С Български пощи и плащане по банков път или Пейпал за чужбина. Поръчката се осъществява със съобщение в Messenger или във Viber и WhatsApp на тел. номер 087665 6928

Не, няма ги по книжарниците и нямам нито желание, нито намерение това да се промени, защото удоволствието от личния контакт с всички и от надписването на всеки екземпляр е безценно.

Пращам ви обич!

©ФатаГурмана