Обичам нощна София. Още повече нощна София, когато танцува с дъжда. Карам бавно. Избрала съм най-дългия маршрут. Пускам радиото и прехвърлям няколко станции. Накрая просто оставям на някое си, защото всички парчета звучат еднакво по това време на денонощието. Носят музиката на онова "у дома", което през деня ми е трудно да разпозная. Става ми леко. Става ми уютно. Минавам покрай любимата ми шоколадова работилница. Забавям ход. Витрината е същата. Светлините са същите. Аз не съм. Може би не съм. Или греша? Сгушвам се в шала си. Вдишвам чужд парфюм и цигарен дим. Уханието от думи, които някой е оставил преди малко. По тялото си усещам следи от прегръдки на няколко човека, които обичам. Трета, газ! Умението да минеш на жълто остава за цял живот. Усмихвам се. Всъщност същата съм. Строявам се на кръговото в най-външната лента. Съвсем същата. И пак се усмихвам. Театърът, Операта, Военният клуб. Любимият Дондуков сияе. Лъвовете на моста непоколебимо пазят София, понякога от самата нея, а друг път моите страхове тя да не изчезне. Отварям прозореца и поемам дълбоко дъх. Обичам нощна София. Тя все още носи онзи аромат на "у дома", в който обичам себе си.
©ФатаГурмана
Няма коментари:
Публикуване на коментар