Излизам сабале от дома, вече е почти съмнало, кучето подтръчква от радост. В далечината има наченки на изгрев. Става ми едно пролетно... Фащам напреко през двора на театъра и излизам пред къщата на мъненката Мария ( мъненка е, щото е на 92, големата е на 96 и по прекор е Мария на Енцо). По четринаесе годишен навик гледам в прозореца на гаража. Сичките тия години на прозореца има дълга саксия с цвеке и украса според празниците. По това време Марето е размела и е турила саксията вънка. Зимъска я прибира сека вечер, сакън да не простине цвекето. То не знам, ма аз, поглеждайки, направо се смръзвам. Саксията я нема, а на тротоара има неколко листа и некой е фърлил бела салфетка. Вада сичкофона, светкам фенера и го насочвам срещу прозореца на гаража. Саксия нема и вътре. Шах! Натискам звънеца. Нищо. Изключен е. Вече съвсем се ошашквам, че не го е включила, кога е станала. Или не е станала?!
Минава ми през главата кво ли не. Дали па не е паднала от асансьорната седалка? Щото да се возиш с нея до четвъртия етаж на къщата си е приключение, особено кога си твърдоглава бабичка на цел век и не щеш да живееш на етажа на некое от децата, че немало гледка. Сичко може да е станало. Ма саксията къде е? Заобикалям и гледам прозореца на кухнята. Не! Щората е пусната до долу и нема никакви признаци на живот.
Връщам се на предната улица и почти се сблъсквам с Бензинджията. Кучетата почват да рипат от радост, той весело и тихо, да не будиме спящите с шум:
- Ооо, кво става?
-. Мария я нема. Глей, че я нема и саксията.
Вади сичкофон, пали фенер, насочва го към прозореца и опулва:
- Звъне ли?
- Изключен е звънецът.
- Свети ли в кухнята?
- Не, даже и щората е до долу.
- На телефона звъне ли?
- Не съм.
Вади пак сичкофон, набира. Дава свободно и нищо. Пак звъни, пак нищо.
- Кой има ключ от къщата?
- Аниезе, ма тя е в Милано при децата. Докато идеме и дойдеме...
Бензинджията звъни на Доктора:
- Абе, Руджеро, Мария мъненката идва ли вчера при тебе?
- Не. Що?
- Ми, нема го цветето, кухнята не свети, на телефон не отговара.
- Обувам се и идвам. Ше влизаме. Земете ключ от кой го има.
- Немаме ключ, Аниезе е у Милано.
- Ше звънна на Джандара да дойде, та да не е взлом.
Аз звъна на Самурайко да донесе инструменти. Бензинджията звъни дома, че нема да се върне скоро. Минават Индиеца и братовчед му, тръгнали на здравно оденье. Спират се и звънат дома, че нема да се върнат. Иде Самурайко, след него Бензинджийката, иде и Индийката с етърва си, Джандара с гаджето и Доктора с жена си. Кой откъде мина, се спре и остана... И изодзад се имамулва Мария, с една найлонова торба, от коя се носи пара и смрад на курешки. Ние сме в ступор, тя се олендзва весело:
- Ааа, вие сте много бързи!
- Ма, ти къде беше досега? - надига вежди над очилата Доктора.
- На Карло у майка му. Сутринта се скъса въжето на щората, не мога да я отвора и се нервирах, па тръгнах да пресаждам цветето, ма немам тор и отидох у тех, да ми даде от кокошките. И като се разговорихме... Даже се обадихме на Пицара за щората и той каза, че ше земе некой и ше дойдат да я оправат.
- У шес часа на гости, щот не сте се виждали от вчера... - мърмори Самурайко и клати глава.
- Ама вие кво прайте тука? Пицара къде е?
- Засекохме се и си приказваваме. - бодро и почти през смех вика гаджето на Джандара - Нема ли кажеш по едно кафе от големата кафеварка с цветята?
- Ма, как нема! Айде, влизайте!
- Аз ше хода за кроасани. Колко сме? - се надига на пръсти Йндийката.
Всички издишваме адреналин и вдишваме аромат на курешки с усмивка, щото и днеска селото остава в ненамален състав и сички знаеме, че ако има зор, има с кой да го посрещнеме. Затова си обичайте комшиите, обожаеми. Те познават и най-веселия ви смех, и най-уплашения ви писък.
Па се прибрах дома и направих благо у три тави. Ше почета, ше си изпия кафето и после ше разнеса от благото по село.
Продукти
250г шоколадови бонбони с алкохол
200г масло
250г захар
5 яйца
30мл слънчогледово олио
100 г оризово брашно (или 120г бяло)
50г горчиво какао
Бонбоните и маслото се разтопяват заедно на водна баня. Оставят се настрани. В купа се разбиват яйцата със захарта на крем. Добавят се шоколадовата смес, олиото и пресятото с какаото брашно. Всичкомсе разбива на най-ниската степен за 2 минути. Тавата на фурната се застила с хартия за печене. Сладкишът се пече на 180° за около 30 минути. Оставя се да изстине и се нарязва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар