ДАСКАЛИЦА

 

Смех, смех и оп! Стана работата сериозна, обожаеми. Нали по село се знае сичко за секи и не можеш да се скътаеш и да мишкуваш. Туриха ми прекор «Писателката» и край. И понеже сме малко, некак се налага сите да сме дейни, ако искаме да живееме добре.

Звъни ми сабале Кметко. Да съм се явела при него. Еш па тоя! Префърлям мислено и набърже: никой не съм утрепала, данъците съм платила, пред дома съм умела. М! Нещо е намислил. Сигурно ше чертаеме как ше тураме новите пейки у градинката зад черквата или ше тураме парапети на стълбището при воденицата. Ама, толко па да е потаен...

Довърших си работата и затропках костюм и бели обущета у кметството. Още не бех нахлула у кметската стая, Кметко ми изсипа на главата кофата с некакъв проект за интеграция и диалог с децата от големите училища у Наше Село Синема Бийч. У секо училище били над десет националности и неколко религии. И щото съм била повече от интегрирана чужденка, щото съм била писала книги и щото съм на сека манджа мерудия по селото, била съм «човек за пример». Е там прихнах. За пример съм цел живот. На «Не правете така у дома си!». Обяснявам, ма не! Кметко си повтара неговото «Зимаш книгите, тураш престилката и от април до юни заминаваш при децата!». Ща, не ща... На! Подгънах колената и склоних да ида.

От неколко дена вече си мисла какво ше кажа на децата. Училищата за готвачи и хотелиери. Ше готвиме и ше правиме менюта. Ше сметаме макронутриенти, хранителни стойности според различни физически нужди и ше редиме маси. Всеки ше представи ястието на баба си, националното си ястие и неговото си любимо. Сичкото това е много хубаво. И много лесно. И много весело. А после? После си направих един чай и докато го пих, си събрах мислите и си развързах душата.

Ше им разкажа първо, че да си пример за некой е резултат от куп ежедневни решения. Требва сека сутрин да избираш да си честен със себе си преди всичко, с другите – колкото могат да понесат. Не може да се перчиш с доброро си здраве пред некой, който се моли на свойто да му подари време. Не е човешко да обясняваш колко хубаво нещо е детето на човеци, дето не са успели да прегърнат свои. Нема смисъл да се величаеш, че си професионалист у нещо си. Кълбето има нужда и от доктор, и от хлебар, и от гробар. Требва да се научиш да научиш да не питаш повече от това, кое некой иска да знаеш. И да обичаш требва, тебе си наравно с другите.

 

После ше има кажа, че да си пресадено дърво не е страшно. Е, малко е трудно в началото. Не е твойта земя, ни е твоят въздух, ни водата е същата. Ама, това па не значи, че нема да си нахранен и с утолена жажда. И требва да гледаш Слънцето. То е еднакво насекъде и ти помага да си държиш главата изправена. И защото, ако стоиш с тия, къде блестат и дават топлина, нема как да не станеш като тех. И лека полека корените ти се захващат силно и успеваш да разцъфтиш, да заухаеш и да дадеш плод дори.

Немам търпение да им разкажа, че да си човек, роден на едно место и живеещ на три, не те прави по-малко човек. Напротив. И приказките как ше загубиш себе си са пълни глупости. И да искаш, не можеш. Разбираш го секи път, кога клекнеш да запалиш свещи и да сложиш ядене на гробовете на тия, къде са ти даавали хлеб, па и на тия, къде са ти го зимали. Научаваш го, когато учиш детето си да мечтае и да сънува на оня език, на кой ти е пяла майка ти. Сърцето не може да запее детска песен на чужд език. Не я разбира. Научаваш го, кога заживееш поравно насекъде и за секо место да имаш обич, разум и грижа. Има само един труден избор - да не бъдеш ничии или да принадлежиш на сички. Да си чужденец всекиму или да се прибираш у дома насекъде. И от него зависи всичко.

Ше им разкажа, че човек може да мечтае на различни езици и по различен начин. И мечтите се сбъдват на тоя, на кой си ги мечтал. Ше им разкажа колко в важно да даваш време за учене на нещо смислено. Даваш време, зимаш свобода и я живееш, как си искаш и знаеш. Ше им почета и от книгите, за да знаят, че смехът е обич към другите и нема етнос, цвет и релия. Добият човек също. И ако поне един реши да бъде човек за пример, нема да съм ходила напразно.

Относно запитванията за поръчки на книгите. Стойността на всяка е 20 лева/10,30 € + доставката, с „Еконт“ и наложен платеж в България. С Български пощи и плащане по банков път или Пейпал за чужбина. Поръчката се осъществява със съобщение в Messenger или във Viber и WhatsApp на тел. номер 087 665 6928

©ФатаГурмана