ПОРЪЧКИТЕ...

 

Пия кафе. Звъни ми всичкофонът:

- Здравейте!

- Здравейте и на Вас!

- Звъня Ви за поръчка на третата книга. Аз съм половинката на Ягодка. Този със секретарката Малинка? Сещате ли се?

Прихваме и двамата. Може ли да се забрави такова нещо?

Като обявих втората книга, настана голема суматоха - искам пет на две места, добави новата към старата, притури старата към новата, да не ми забравиш тая за братовчедката на мойта приятелка... Тези, дето имат разплащателните координати, пращат и забравят да пишат. Чужбина, па преместени куриерски офиси, па кой си сменил адреса... Оставих хубаво да си накажеме нещата, седнах, оправих и вече по-спокойно.

Седнах е сега у информационния пресцентър у село, слушам емисиите и отварам едно съобщение:

- Здравейте! Можете ли да изпратите и двете книги за моята жена?

- Мога, разбира се.

- А автограф и послание и на двете, може ли?

- С най-голямо удоволствие.

- Добре. Данните са доствка са... получател Малинка.

- Добре. Надписвам ги за Малинка и ги пращам февруари.

- Не, чакайте! Малинка е секретарката ми, жена ми е Ягодка.

- Добре, че уточнихте и добре, че са книги, а не луксозно бельо примерно...!

Имената, разбира се, са измислени. Позволение за публикуване, разбира се, има. И мен ще ме бият накрая някъде. Ама така, че ще си го помня! А може би и не само мен! Да видим...

©ФатаГурмана