Вече съм ви казвала, обожаеми, че у смесените семейства празниците са по две. Сал Бъдни вечер не може, щот нема как да смешаме традицията и не е на две дати. И нали дървената ми шопска глава е на мнение, че от мойто по-най нема, та едни десет години на двайс четвърти ставам у четри часа, запретвам ръкавите до рамената и почвам. Не! Продължавам, щото мъката е почнала седмици преди това. Идела съм като изоглавена до Словения, уж баш там съм имала нещо да върша, за големи, червени чушки, сушени на студен ветър. Па съм претъркаляла некой друг тон тикви, за да избера най-оранжевата. И испански бел боб съм намерила, та да стане гъста бобената чорба. Па съм идела да търса румънско кисело зеле, че е с големи листа за сармите. Па съм довлекла цело чувале канадски орехи, че са с много йод и са вкусни. Па барем три кила меки сливи, сушени слънце, за ошав. Па съм се докопала до сите видове гъби, та да има плънката вкус, а не да е оризът като у ендокринологично отделение. И еле некъде на двайс четвърти у тъмни доби замесвам на една страна леб, на друга тесто за баница, вадим сите тенджери и поне дванаесе часа ме нема. Кога излезна от кухнята, не знам как се казвам. Резултат - звезден на масата и плачевен за сичко останало. У нас постно е, кога е пиле, заек или риба.
Преди неколко години ме заяде Душата. От една страна как па баш аз нема да приготва за Бъдни вечер като как приготвяше баба. От друга ми стана мъчно за Самурайко. Па неговата не е ли била баба? Не е ли знаяла да приготвя? Той не ми промъцва никога напреки за тия работи, ма със сигирност нещо и него го връща там, къде е бил дете. Нервирах се сама на мене си и напазарувах за Бъдни вечер по адет на самурайковата баба. Пазар има нема половин час. Сметнах приготвянето. И то толко.
И се родих! Видех свет за пръв път на двайс четвърти декември. И на обед ходихме на ресторант, и на кафе следобед, и на коледен базар. Прибрахме се, спретнахме и бъднувахме. И не умрех от гузна съвест. Оттогава еднаж по тая традиция, еднаж по оная. Та, ич да не Ви е, ако не можете, не щете или не смогнете да се изтрепете за Бъдни вечер! Постите са в душата, а традициите все ше си ги има. Щастливи празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар