Ако на нещо дължа желанието си да готвя добре,то е на фрикасето.Да,точно на онова фрикасе от детската градина!И лещата,и кюфтета,и рулото Стефани,и на супата топчета...Днес чистилището на децата са майките,любителки на авокадото,в миналото беше фрикасето на леля Мария,Станка,Парка,Фани,Геновева...Все основни стълбове на детското развитие.В настоящето се говори за ароматът на мама.В миналото го нямаше,защото беше покрит от ароматът на кухнята от детската градина.След трийсет години , само при мисълта за храна,усещам онзи аромат,който се носеше от тайнствените подземия на детските градини.Още се разтреперва въздухът,както от престилката на заветната леля,която се появяваще с безупречна бяла униформа, ухаеща на кюфтета с бял сос и белина от петнайсет стотинки,а в очите ѝ имаше сигурността и любовта на човек,който добре знае,че бъдещето на държавата е оставено на нейната грижа.Буташе огромна количка с безкрайно количество купи от алпака и лъжици.Само лъжици!Не знам дали съществува някой,който е посещавал детска градина и не може да заколи,транжира и филетира теле на година...с лъжица от завода в Добрич!И точно там се случва чудото!Превръщаш се в потенциален готвач,воден от мотото ”моето фрикасе един ден трябва да е такова”! Искрени благодарности на всички лели от детските градини!
И моят авторски прочит на фрикасе!
Свинско или пилешко филе. На филийки се изтънява равномерно през найлон с месарски чук. Всяко парче се овалва в оризово брашно и се запържва до червено в зехтин. Филетата се оставят настрана. В същата мазнина се слага пресован чесън, щедро количество пресен магданоз и се бърка интензивно около минута. Добавят се няколко лъжици оризово брашно. Бърка се енергично и се налива бавно топла вода. Добавя се сол и черен пипер на вкус и се бърка на бавен огън, докато се сгъсти соса. В купичка се разбиват едно-две яйца. Наливат се на тънка струя в соса, като с телена бъркалка се разбива бързо. Сваля се от огъня, поставя се месото в соса и се добавя един нарязан лимон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар