Барбекюто е американска традиция, африкански специалитет, италиански лукс, бразилска тайна... Майкоууу, тия, къде ги разпраат тия работи, нигога не са били на сбор по наше село и идея си немат, че двеста кюфтета са за ако дойде некой непредвиден, нема гладен да седи я!
У наше село барбекюто е скара и сичко е печено, с мерудия, сипано му е оливие. Немаме гриловано, немаме с дресинг, немаме плейтвано. Абе, по наше село ядеме, не плямпаме празни приказки. Помна, че последния път нещо се насметохме и треба да обгориме една решетка от хладилник за едни дванаесе кила месо за четри души за три дена... Ми то като се поспече и не остане нищо.
По Европата се носат легенди, че порцията месо на човек е осемдесе-девеесе грама. У наше село по толко пробваме дали се е опекло като ората.
Много ме напушва на смех, кога некой ми обяснява за "гриловани зеленчуци и тяхното правилно консервиране". Пред очите ми на лента се извъртат едни осемстин бурканье на Радчето. Имаше едни, още си ги има де, у зеления тефтер с рецепти от сеемсеидевета година, "Печени чушки Донка". Начи аз не познавам некой друг, къде такава диктатура да е наложил с мекио брус. Де що имаше жени по наше село, млатеха дози и дози с тия чушки на тая Донка, бе...
Та, скарата е традиция... май от наше село!
Рецепта:
Пилешки бутчета в було- мариновани в капка олио, сух чесън и бял пипер; къри и зелен пипер; куркума и карамфил на прах
Резене на скара с олио и черен пипер
Червени чушки с копър и индийско орехче
Жълти чушки с магданоз и зелен пипер
Зелени с копър и чесън на прах
Бели с магданоз и лук на прах
Няма коментари:
Публикуване на коментар