Кога не съм си била дома от намсикога, гледам като теле у железница кога влезна у село. Кой жив, кой умрел, кой се оженил, кой продал нещо... Хабер си немам. И вече съм ви разправяла - плясвам скарата и почвам да ги отметам. Кучето по команда варди да не рипне некоя мачка да джопне у тавите.
Та новините! Виченцо го нема. Млад си отиде, на сто и три ненавършени. Ма... това е живото! Днеска те има, след един век не. А у тоя век кое да смогнеш по-напред?
Другите са добре. Имаме и нови ора. Още не ни знаят кой с кой се нема и поздравяват наред. Са и тия, и тия ше ги намразат. Ма нищо де! Ше мине време и сами ше се окопитат, че у село сите сме приятеле...през оградата.
Да ви кажа голем празник ше имаме у село! Ше пущат водата! Централна! Секи път, кога некой ми обяснява за дигитализацията, се тръкалям от смех. И тоа майкя му го е родила малоумен. Каква дигитализация, бе? У наше село канализация имаме само кметството, бръснаро и ние, какво остава за друго
И не е като да ни дреме за водата, що секи си има сонда и си тегли как му е кеф. Ма има движение! Има чужди ора! Ше празваме водата после! Света Гола Вода! Октомври ше е! На другата скара ше ви кажа дали ше има заря и танци!
Пилешка скара
Мариновани крила:
1. мед, соев сос, магданоз
2. къри и уиски
3. кетчуп и пушен червен пипер
Мариновани бутчета:
1. мед, портокал и чесън
2. куркума и черен пипер
3. вино, къри и розмарин
Кюфтетата и наденицата са дело на мюсюлманската пилищарница Халал. Голема работа са! Да илядат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар