Добре, че имам мустаци, та да има под какво да се подсмихвам, кога некой разправя колко е труден преходът от Опицвет до Килиманджаро. Божкейй! Килиманджаро е игра на шикалки. Нема по труден преход от тоя 120-65 кила. Съответно и нема по-лесен от връщането 65-120. Докато се наядеш, си го минал.
И после попадаш у страната на чудесата. Гърчави хора ти разправят как требва да ядеш по барем пет пъти на ден, та да станеш фиданка. Други ти продават млена зоб у пакетчета със странни имена на цената на платината. Накрая се нагмездваш у кето сферата. Признавам си, за мене си остава най-успешна за превръщането на старопланински глиган у гръцка статуя (на некой си бог, не на амфора). Ма и там требва да требва човек да държи наострени ушетата, докато пресее нужното. След десетина години опит и съзнателно асфалтиране на прехода 65-120-65, давам и моя принос за "ма как без хлеб". Та...
КЕТО ХЛЯБ
500 г белтъци
110 г краве масло
300 г смлени бадеми ( възможно по-ситно)
5 г сол
8 г бакпулвер
Белтъците се разбиват на твърд сняг. Към тях се налива на тънка струя разтопеното масло, докато разбиването продължава. Накрая се добавят бадемите, предварителнос смесени с посочените количества сол и бакпулвер. Разбива се още 1-2 минути. Поставя се в правоъгълна кексова форма, застлана с хартия за печене. Оставя се да престои 15 минути и се пече на 180° около 50 минути или суха клечка
Няма коментари:
Публикуване на коментар