Като се каже антична Венеция, в душата на хората се появяват гондола с гондолиер в раирана блузка, архитектурни шедьоврите на Андреа Паладио, късо кафе на площад Свети Марко, стъкло от остров Мурано
Като се каже антична Венеция, в моята душа се появяват маска, корсет, кринолин с по-широчки обръчи и бусолаи, традиционни бисквити от остров Бурано. Щото на Муранонсе работи, на Бурано се яде. Мнооого се яде! Най- вече хляб и бусолаи, потопени във вино.
Лесно им е било на дожаресите, придворните и куртизанките. Напукат се доволно, па си турнат твърдата фуста, па отгоре пет ката поли и кой ти вижда, че кринолина е прилепнал като силоново клинче. После стегнат корсета в кръста, остават дантелите отгоре по- хлабави да прелива. И домино! Колко повече висат бузаците, толко по-широко домино. Лесна работа! Никой не знае коя си и колко бисквити си полепила по себе си! А сега... Много е тегаво! То ужилени барли, то то вежди от изолирбанд, то нокти на кокошки...И по една бисквита на ден, щото нема фусти!
Бусолаи
300г брашно
80г захар
80г масло
100мл бяло вино или 3 жълтъка
От всички продукти се омесва тесто. Готовото тесто се дели на топчета с големина на орех. Правят се на ФИТИЛ и двата края се слепват, формирайки геврече. Пекат се на 170° за 20 минути ( до зачервяване).
Няма коментари:
Публикуване на коментар