Винаги, като вида некъде публикация за рецепта на пица, зарезвам вся и всьо без значение от какъв характер и важност, па седам удобно да почета и да се посмея.
Де що има рецепти, са направени като на италиански пицар. Ма кой пицар?! Не, щото пицар е нещо като дюнерджията у София примерно. Всеки трети е дюнерджия, а другите двама са един бивш и един бъдещ. После брашното. Е не се написаха с тва брашно! То какво ли не беше. Па лимецово, па от мека пшеница, па от твърда. Ма замаях се, бе!
После маята... От два да дваесе грама на кило я шибнат вътре и все е добре. И солта. Един слага, един не слага, червена, черна... Ааайде мъката на втасването! На студено, на топло, с премесване, без... И разгеле! Ше я стелеме. Не! Ше я точиме. Не! Ше я теглиме... Алоууу! Хората за таа работа пет години ТОХ карат, бе! Еле след петнаесе реда дойде момента на "като на пещ". Като коя пещ, бе аланкоолу?! Къде са 260 градуса на домашната фурна , къде са 470 на тая у пицариятя?! Да не говриме за пещ на дърва нали! Ма ай, мола ви се!
Пицата на пещ е едно, домашната съвсем друго! За мене домашната пица требва да е втасала! Ама преди печене, не след ядене! Да е хрупкава, парчето да стои право в ъгъла от центъра на пицата и да е вкусна и утре!
Тесто за 2 големи или малки пици:
( за 3 тави на фурната)
500г брашно
1 суха мая
1 с.л. сол
1/2с.л. захар
25 мл зехтин( не олио)
280мл вода
Зехтин за намазване на съда за втасване
Брашно за разточване
Всичко в машината за хляб на програма тесто или на ръка с кладенче със сухите съставки и в него течните. Тестото втасва, докато утрои обема си. След това се събира и се прехвърля в добре подмазан със зехтин висок съд. Покрива се със стреч фолио и се оставя да стане на едри шупли. Върху набрашнена повърхност се дели на 3 и се разстила с възглавничките на пръстите, ако обичате борд. Аз не и затова разточвам. Слагам пресни домати и струйка зехтин през лятото или изварени домати със сол и зехтин през зимата. И после, каквото душа иска!
Няма коментари:
Публикуване на коментар