Ако много мразиш някой, прати го на детски рожден ден...
Като тръгнеш да ставаш родител, секакви хора те учат на секакви глупости, като основата на всичките е, че требва да страдаш. Мноого да страдаш. Требва да не спиш. Требва да не ядеш. Требва да си омърлян в пюре от бели аспержи киноа и киселици на пара. Да ползваш умалителни на умалителните и да си се овъръргалял в глаголи в множестено число, които да набиваш в изрази като " напълнихме си пеленчицата, седнахме на гърненцето, растат ни зъбченца". И задължително да наричате детето първо с "бебка/о" и после с "малката/малкия". Демек требва да казвам "малката е щерка на моя". Ако ме чуете, мола ви се, бутнете ме в некоя по-дълбока шахта!
У целата тая суматоха, пропускат да ти кажат, че ставайки родител, се обричаш да си гост на детски рождени дни. Години наред да обикаляш халета, къде пестин децибела са равни на пълна тишина и тълпата е по-гъста от тая на концерт на Цеца на Герена през 96та. За фон мотонното стържене на некоя близка родителка какво й е казала астроложката. И тъкмо проумеваш как точно Кърт Кобейн е изпаднал в депресия , задънва Хееепи Бърдей Ту Юуууу...
След подобни събития права нещо лесно и яко шекерено, за да продължа да вервам, че има еволюция и земното кълбе е за човеци.
Мармалад от боровинки
Коняк (детските порции без)
Цедено кисело мляко
Млени орехи
Сухи бишкоти (савоярди с глутен или без, в случая без)
Киселото мляко се смесва с мармалад до желаната сладост. Добавя се коняк на око (бабо, защо са ти толкова големи очите). Разбърква се добре. В десертни чаши се слагат ред кисело мляко, ред орехи и бишкоти. Процедурата се повтаря на бис и трис. Оставя се в хладилник за поне 2 часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар