Много е модерно да се яде фокача. Обаче е по-модерно да се пише как се прави фокача. Па брашното требва да е протеинова, па да не е. Па требвало да се сее, ма през сито със сърмени нишки. Па олиото да е бито на тосканско пълнолуние втора нощ. И сол преседела в папски джоб. Па се пече на пещ с латвийски хвойнови въглени...
Направо зяпам в нищото и си представям как преди седемдесет години баба ви Бенедетта от Путиняно Барезе звъни на сестра си в Лайнате Варезино и й вика:
А Мариолина се привежда напред в слушалката и просъсква:
- Ти да не уцелила от лотарията, та имаш брашно, Анджелино ?
Щото преди седемдесет години брашното в Италия е било лукс, а най-заможните са яли фокача с българско брашно. Демек фокачата си е леб с оливие и брáшно. А има ли брáшно, нема страшно! Па сега има и оливие, и машини за леб, и суха мая. Та ич да ви не е!
Та фокачата :
280мл вода
1ч.л. с връх ситна сол
1.к.л. захар
Поне 250мл слънчогледово олио
Подправки на вкус и сол за поръсване
Брашното, водата, маята, солта и захарта се слагат в машината за хляб на програма"тесто". Щом тестото е готово, се взима тава си диаметър около 35см или караванка около 40х30 . Дъното на тавата се покрива с 1/2 пръст олио. Пиставя се тестото и се разстила с възглавничките на пръстите, като се притиска в дълбочина без да става дупки. Сипва се олио и отново се разстила с връхчетата на възглвничките докато тестото заеме формата на тавата. И по- щедро с олиото! Покривата тавата със стреч фолио и оставяте във фурната за час да втаса. Трябва да е на мехурчета. Поръсвате с подправки на вкус, сол и печете на 180° до суха клечка. Оставяте да обиколи нивата без да я завивате и после малко сиренье, един домат и....
Няма коментари:
Публикуване на коментар