То не може само иновации и модернизации. Човек понекога требва да е себе си. Демек требе си и по нещо "стрина дизайн". Щото то времето си върви без да му пука колко млад се мисли некой. Накрая става една гроъеска... У главата лицей, у телото - музей.
Картофени комплекси имам с кюфтетата. Готва ги се с уплах дали ше станат като на Радчето. А Радчето нема равна на картофени кюфтета. Докато гледа филм в захлас пържи по четиресепеесе с две дълги кафета и бол цигари. И за да не фърля оливието, вика "Миремайко, па да зема да ги рендосам на кюфтета и тия петнасетина тиквета, че барем утре да не готва". И докато ги пържи премие прозорците, щото трийседем години не й хареса как са измити. То не беха вестници, вълнени парцали, ленени парчета, микрофибърни парцали... Така и не ги уми. Секи път като ми каже "Миремайко, голем резил си" и тропвам "мое съм резил, ма барем видим кво е времето през прозорците дома".
Та! Картофени кюфтета като на Радчето.
Сварени и намачкани картофи
1/3 от количеството на картофите натрошено бяло саламурено сирене
На всеки 250г картофи по 1 жълтък в картофите, белтъкът в купичка настрана
Магданоз
Сол
Черен пипер
Олио за пържене
Сос:
Майонеза
Кисело мляко
Магданоз
Пресован чесън
Сол
Картофите, сиренето, жълтъците и подправките се месят на тесто. С мокри ръце се оформят топки, коитп се сплескват с дебелина около 0,5см. Белтъците се разбиват до втечняване с малко сол. В тиган се награява мазнината. Всяко кюфте се потапя в белтък и се пържи до зачервяване от двете страни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар