Некога, у периода кога човек търси себе си, една приятелка ми вика ''Аре на йога''. Ми аре! Само на йога килимче не съм се търтила. Отиваме! Минах задължителната мъка на ентусиазма - търчах на Илиянци, купих клин, потник, килимче... Абе, секаш ше ставам ученичка у Пармарт Никетан с намерение да се засела постоянно у ашрама и Ришикеш ше ми стане второ родно место. Отидохме, разпнах килимчето, кльофнах се отгоре и си викам ''е те сега, разгеле, ше ми дойде търпението''.
Слушам внимателно, Изпълнявам...Бре тва търпение не идва! Ма инат. Викам като подишам още малко, па белким дойде. Поседех още десетина минути, хванаха ме нервите. Симулирах малко как приседвам от клаустрофобията, извиних се, навих килимчето и право у силовата зала. Удриии! Тая мачка не е наша! Та кой за какво си е роден нали! После за наваксване е една торта.
8 яйца
6 банана
3 с.л. семена от чиа
50 г кокосови стърготини + за поръсване
50г масло
Маслото се слага в тиган с кокосовите стърготини и се обръща няколко пъти на среден огън, докато стрготините освободят аромат. Оставят се да изстинат. Банананите се нарязват в купа, добавят се яйцата,семената и кокосовите стърготини. Кексовата смес се поставя в желаната форма и се пече на 180° до зачервяване. Охладена се поръсва с кокос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар